Онеправданата бяла средна класа изигра решаваща роля и има решителен принос Доналд Тръмп да стане президент на САЩ. Това е главният извод, който трябва да си направим след проведените на 8 ноември избори за държавен глава. Всички пренебрегваха тези хора. Хилъри Клинтън заложи на испаноезичните и чернокожите. Републиканците гледаха предимно да угодят на корпорациите. А Доналд Тръмп, който е извънсистемен играч, намери пътя към тази група от хора, която наричат "сини якички".

Кои са тези хора?

Така в САЩ наричат работниците, ангажирани предимно с физически труд – както квалифициран, така и неквалифициран. Те работят предимно в големи предприятия като заводи, мини, строежи. Униформата им често е тъмносиня или синя, за да се предотврати бързото замърсяване.

Те обитават територия, известна като Rust Belt, т.е. Ръждивия пояс. Това е част от Средния запад и североизточното крайбрежие на Съединените щати. Тя обхваща част от щата Ню Йорк и щатите Пенсилвания, Охайо, Индиана, Мичиган, Илинойс и Уисконсин до западния бряг на Мичиганското езеро. Понякога в него са включвани и части от Минесота. На юг Ръждивия пояс се простира до въгледобивните райони в Апалачите.

Това е мястото, където от началото на промишлената революция през първата половина на XIX век до 70-те години на миналия век са концентрирани стоманолеярното производство и други отрасли на американската тежка промишленост.

Нека изброим само част от градовете в Ръждивия пояс – Бъфало, Питсбърг, Кливланд, Толидо, Йънгстаун, Детройт, Индианаполис, Милуоки, Чикаго, Спрингфийлд.

И на фона на това не можете да не се сетите за филма шедьовър "Ловецът на елени". Неговите герои начело с Робърт де Ниро са млади стоманолеяри именно от този пояс. Те живеят и работят в Клеъртън, Пенсилвания.

Преди 40 десетилетия обаче настъпва епохата на постиндустриалното общество. Започва упадъкът на тежката промишленост в САЩ. Някои анализатори смятат, че регионът би могъл да спечели от преминаването към производството на съвременни горива и други високотехнологични производства въз основата на на нано-, био- и информационните технологии.

Най-тежки са щетите за стоманолеярството. И именно тогава се появява понятието Ръждив пояс.

Милиони хора остават без работа. Само че те са последна грижа на политиците от елита. Населението на градовете драстично спада. Някои са вече почти опустели. А центровете на Детройт, Сиракюз, Бъфало, Толидо и други са напълно обезлюдени. Превърнаха се в градове призраци.

Настъпва и глобализацията. В резултат огромна част от производството е изнесена зад граница. Целта е ясна – по-евтина работна ръка. Но пък още стотици хиляди американци остават на улицата.

Прозвището "сини якички" неизменно навява асоциация със знаменития едноименен хит – Blue Collar Man на легендарната рок банда "Стикс". Той е написан в разгара на кризата в Ръждивия пояс – през 1978 г. Ето какво гласи първият й куплет:

"Дайте ми работа, дайте ми сигурност,

дайте ми шанс да оцелея.

Аз съм просто една бедна душа

от опашката на безработните.

Господи, едва съм жив."

Всъщност това са обикновените американци. Това са хората, построили едноетажната Америка. Те са средната класа, върху която се крепят всички развити държави в света. Там, където няма средна класа, е Третият свят.

И най-после те решиха да имат последната дума. Изборите бяха решени в три щата – Уисконсин, Пенсилвания и Мичиган. Там "синята стена" бе толкова здрава, че бе на практика непробиваема. Синият цвят в САЩ е на демократите, а червеният – на републиканците.

А сега Доналд Тръмп проби стената и в трите щата. Наистина е поразително, като се има предвид, че за последно републиканец печели в Пенсилвания и Уисконсин през 1988 г. Тогава побеждава Джордж Буш-младши. А в Мичиган са още по-назад. Там такова нещо не се е случвало от 1984 г., когато печели Роналд Рейгън.

Всички тези събития накараха много хора сериозно да се усъмнят в обективността на американските политолози и медии. Защото прогнозите с голямо мнозинство сочеха победа на Хилъри Клинтън. Получи се обаче точно обратното.

Защо спечели Тръмп?

По време на кампанията си той достигна до сърцата на хората от Ръждивия пояс, като наблегна върху обхваналото ги отчаяние. Той обвини управляващия елит в САЩ, че нехае за съдбата на милионите работници, които не виждат перспектива пред себе си. Той постоянно повтаряше посланията си и те бяха чути от избирателите.

Отделно Тръмп взе на мушка и автозаводите "Форд". Той заплаши шефовете на автомобилния гигант, че ако изнесат цялото производство зад граница, ще наложи 30 на сто мито върху вноса на колите им в САЩ. Така най-популярната и най-масова американска автомобилна марка ще стане непродаваема.

Същевременно Тръмп припомни на жителите на Ръждивия пояс, че много от тях са загубили работата си заради вноса на евтина китайска стомана. Кандидатът на републиканците посочи и виновника – правителството във Вашингтон и либералната му търговска политика. А през последните 8 години американците свързват всички свои несгоди с демократите.

Тръмп стигна дори до сексистки изрази, като засегна този болен за мнозина въпрос.

"Не можем да позволим на Китай да продължи да изнасилва страната ни, а те правят точно това", каза той за двустранните търговски отношения на митинг през май в Индиана.

Милиардерът не пропусна и да се "изхвърли". Той обеща например нови работни места на безработни миньори в Охайо и Пенсилвания. А в тези райони вече почти не се добиват суровини.

Все пак Тръмп спечели от караниците между двете големи партии. Макар да бе кандидат на републиканците, той е новобранец в политиката. И вероятно това също е сред водещите причини за успеха му.

Републиканците обвиняваха демократите, че стимулират имиграцията и така оставят американците без работа. Демократите отвръщаха с обвиненията, че републиканците потискат профсъюзите и правят всичко в името на корпорациите.

Тръмп бе избран от хората, които често са наричани deplorable – скапани или безполезни. Дори Хилъри Клинтън си позволи да произнесе тази дума по време на кампанията си. И плати прескъпо за нея.

В крайна сметка тя не можа да пробие стъкления таван. Но Тръмп проби синята стена, при това много мощно.

Какво мислят българи в САЩ

Методи Милушев (54 г.) – зъболекар от Денвър, Колорадо:

Победи бялата средна класа

Какъв президент ще бъде Тръмп – тепърва предстои да се види. Важното е, че спряхме либералната клептокрация от мерака й за още 4 години в Белия дом.

Това е победа на средната класа на Америка. Бялата средна класа, която е моторът на тази страна, искаше промяна, защото й омръзна да бъде мачкана с все по-големи данъци, с които управляващата каста да подкупва избирателите, които по една или друга причина не искат или не могат да направят нещо, за да подобрят битието си.

Факт е, че Клинтън разчиташе най-много на чернокожите, испаноезичните и младите, които никога не са работили. Освен това Америка е затънала до гуша в дългове. Имаме непрекъснато растящо правителство, чиито разходи са умопомрачителни, а нещата вървят все надолу.

Тръмп е ексцентричен екземпляр. И Рейгън беше такъв. Надявам се Тръмп да бъде успешен президент. Срещу него беше организирана невиждана по мащабите си отрицателна гнусна кампания от либералните медии. Беше обвинен във всички смъртни грехове, срещу него се изляха тонове помия.

В същото време на проваления политик и доказана лъжкиня Клинтън бе осигурен невиждан при президентски избори комфорт. Осигуриха й служебна победа срещу смахнатия професор Бърни.

Чувството за справедливост на обикновения американец бе накърнено, а самият той/тя бе наречен/а deplorable, т.е. скапан, безполезен и т.н. Това бе въстание на угнетената средна класа на Америка, на average Joe – обикновения Джо, от когото се искат само работа, данъци и да си трае, да бъде политкоректен.

Желая успех на Тръмп, дано да има поне част от успеха на Рейгън!

Любомир и Таня Серафимови (50 и 49 г.), собственици на бизнес от Сейнт Пол, Минесота:

Икономическата политика на Обама бе успешна

Леко сме разочаровани, но като всички останали заставаме зад новия президент.

Разочаровани сме, защото бяхме за другия кандидат. Искахме да продължи икономическата политика на Обама, тъй като е успешна.

А с Тръмп не е ясно какво може да се очаква. За нас той е непредвидим. Но истината е, че всички го подцениха, а Хилъри Клинтън се надцени. Трябваше да даде път на Бърни Сандърс.

Йордан Иванов (50 г.), собственик на малка транспортна фирма от Чикаго:

Всеки, който има бизнес, е за Тръмп

Всеки в САЩ, който има някакъв бизнес, гласува за Тръмп. Аз например имам малка транспортна фирма. Имах преди 5 камиона, сега са 4. При нас положението върви стремглаво надолу.

В една икономика най-бързо усещат промените хората от сферата на транспорта. Защото те са тези, които превозват стоките. Всичко тук се транспортира с камиони. Когато цените на транспорта падат, а разходите са същите или се увеличават, икономиката не върви.

Тука пишеха всякакви глупости, че безработицата намалява, че се създават нови работни места. Моите наблюдения обаче са точно обратните. Компаниите, които произвеждат нещо, затварят. Работни места се отварят предимно в сферата на услугите.

В същото време ни засипват с някакви нови регулации, по 2-3 на година. За всяка от тях трябва да плащаме немалко пари.

На мен Хилъри Клинтън много ми приличаше на Жан Виденов. Може да ти говори половин час и да не ти каже нищо. И ако й зададеш по-щекотлив въпрос, "минава метър", никога не дава директен отговор.

Движещата сила на демократите са малцинствата. Преди Барак Обама да стане президент, на купони в САЩ караха 10 милиона души. Сега, след 8 години негово управление, броят им е 40 милиона. Това означава само едно – „дайте да вземем от тези, които работят, и да дадем на тези, които не работят". Чист социализъм.

Да, Доналд Тръмп е бос в много отношения. Но той не е политик. В същото време обаче явно е в състояние да намери точните хора за точната работа. В това отношение е ненадминат. Ще намери такива министри като например Рудолф Джулиани.

Иво Иванов (50 г.), журналист и директор маркетинг от Лорънс, Канзас:

Избраха една нечистоплътна личност пред друга

Просто Америка избра една нечистоплътна личност пред друга. И двамата според мен не са достойни за поста президент.

Дори най-заклетите поддръжници на Доналд Тръмп, ако с тях някой седне да говори сериозно, ще признаят, че това е един дълбоко компрометиран човек. Той се кандидатира, стъпил върху популистка платформа, която е картонена и ще се разпадне при първия дъжд.

Хилъри Клинтън също е компрометирана със своето сенчесто минало. Тя е представител на политическия елит, а тази плутокрация е много дискредитирана в очите на средната работническа класа.

Точно тази класа гласува за Тръмп, защото той предложи алтернатива на плутокрацията.

Тръмп е външно лице и няма опит в управлението на държавата. И тази страдаща от началото на века средна класа искаше промяна – каквато и да било, но промяна. И в тази отчаяна надежда тези хора протегнаха ръка към Тръмп.

Самият аз гласувах за Джил Стайн – кандидатката на Зелената партия. Тя завърши четвърта, след Тръмп, Хилъри и либертарианеца Гари Джонсън. Честно казано, аз дори не познавам добре платформата на Стайн. По-скоро гласувах срещу двамата основни кандидати, единият от които е член на корумпирания елит, а другият – с развален морален компас.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през този месец. Днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.